Началото на Пътя

Written By: Нина Ненова

НАЧАЛО НА ПЪТЯ

 

 

Целта на учебен център ХИРОН е да помогне на всеки човек да бъде Свободен и Щастлив. Всеки има право на това, достатъчно е да го пожелае. Какво е необходимо да направи? Да се обърне към себе си. Необходимо е собственото израстване и себеопознаване да се превърне в приоритет в ценностната система. А как се постига това? Какъв е ПЪТЯТ? Ще го споделя с вас в няколко последователни стъпки, но „ПЪТЯТ“ на всеки един от нас е строго индивидуален.

 

1. За човек, тръгнал по пътя на себеопознаването, е необходимо да намери време в своето ежедневие и да го отдели за „вътрешна работа“. За да получиш от живота това, което истински желаеш, е необходимо да разкриеш своята истинска същност.

 

2. Приеми живота като едно прекрасно училище, училище така необходимо за твоето израстване. Всичко, което ни се случва, „добро“ или „лошо“, се случва, за да си научим уроците.

А уроците ги учим по два начина:

Първият е доброволният, ние сами избираме и желаем да се променим и да работим върху себе си. Вторият е, когато под въздействие на външно обстоятелство, най-често нещо, което преживяваме дълбоко като страдание и болка, поемаме по пътя на себеопознаването. Това е и по-трудният път, защото тук има принуда, има външно обстоятелство, което ни подтиква към промяната. Но каквото и да е преживяването, то идва в най-подходящия момент за нас, стига да приемем, че това е една прекрасна възможност за нашето израстване. А когато стигнем до това разбиране за живота, стигаме и до вътрешния си мир. Много по-лесно е да поемем лична отговорност върху живота си, вместо да очакваме да го получим от някой друг и ако той не оправдае нашите очаквания, да го обвиним, да решим, че той е „лош“, да приемем поведението му лично и да изберем обидата, вместо да се опитаме да го разберем. Защото и той, “ лошият“, си има своите представи и очаквания. Нещата протичат по нов начин, когато разберем, че един на друг сме си учители, и най-вече, когато приемем, че всичко в живота ни, дори болката и страданието, ни носят най-голямото израстване.

 

3. Обичай себе си! Не предавай себе си! Изгради си поведение на себеуважение и любов към себе си.

Прояви смелост и покажи истинското си лице пред света. Той има нужда от теб, точно такъв, какъвто си, той има нужда от твоята уникалност. Защото ние в самата си същност сме съвършени.

 

4. Ние възприемаме света според пречупването, което получаваме за него през собствената си призма на възприемане. А тази призма често е замърсена от нашето моментно емоционално състояние и от мислите ни. Ако сме тъжни, то ние ще възприемем света като едно тъжно място, ако сме щастливи, то той мигновенно ще се превърне в оазис за нас.

Препоръката е :

– Нека изчистим стъклата на нашата призма от мъглата, с която са покрити!

Когато почистим стъклата, ще допуснем Светлината в живота си, ще видим Истината.

 

5. Живей в сърцето си – то никога няма да те подведе! Слушай думите на сърцето и това ще те води по твоя собствен път!

 

6. Нека твоят ум е важен инструмент при получаването и анализирането на фактите, нека той ти служи в общуването, но той да не ти е авторитет при взимането на важните решения в живота ти.

 

7. Необходимо е да вложим усилия и да изграждаме нашите взаимоотношения, защото общуването е едно огледало, ако аз ти се усмихна и ти ще го направиш. Ако те нагрубя, може да ми отвърнеш.

 

8. Давай най-доброто, на което си способен и не се интересувай какво ще получиш в замяна! Ние сме дошли на този свят да го направим едно по-красиво място, и ако забравим това, то ние предаваме себе си.

 

9. Има едно златно правило – получаваш толкова, колкото даваш. Външният ни живот е отражение на нашия вътрешен свят. Тогава, когато подобрим нашият вътрешен свят, когато премахнем и се освободим от страховете, заблудите и ограниченията, ние подобряваме това, което ни се случва във външния свят.

 

10. Когато се освободим от желанието да контролираме живота, освобождаваме пространство за нови възможности и богатства.

 

И НАКРАЯ НЕКА ДА ЖИВЕЕМ ТАКА, ЧЕ КОГАТО НАБЛИЖИ КРАЯТ НА ЖИЗНЕНИЯ НИ ЦИКЪЛ, ДА МОЖЕМ СПОКОЙНО ДА КАЖЕМ, ЧЕ СМЕ ЖИВЯЛИ ЗА КАУЗА, ПО-ГОЛЯМА ОТ НАС САМИТЕ!